Tuesday 24 May 2022

Честит 24-ти май!

🇧🇬🇧🇬🇧🇬
Честит 24-ти май! 

Кирилицата е едно от нещата, с които България трябва да се гордее. Винаги натъртвам, че е измислена в България и оттук, заедно с църковните книги, обикаля славянския свят. 

На всички, с отношение към образованието, културата и езика, честит празник! 

На снимката - старото школо, Трявна.

🇬🇧🇬🇧🇬🇧
Today Bulgaria celebrates the day of the Cyrillic alphabet and Slavic culture. 

The picture: the "old school" in Tryavna, Bulgaria.

More interesting facts:

The Cyrillic alphabet was invented in 9th century Bulgaria. It is originally created in Bulgaria (no matter what your dictionary says). I need to say it twice because I've heard all kinds of nonsense. 

Cyril and Methodius invented the Glagolitic alphabet. It was not meant for Bulgaria but for Great Moravia in Central Europe. The Cyrillic alphabet was created by St. Clement of Ohrid and he named it after his favorite mentor, Apostle Cyril. It is much easier to write :)

Constantine-Cyril the Philosopher as was the whole name of Apostle Cyril was a respected teacher at the Magnaura school (a.k.a. the most prestigeous university in this part of the Medieval world) in Constantinople before he started creating the Glagolitic alphabet.

Cyril and Methodius were declared patron saints of Europe in 1980.

So, we can say that this day is the time when we commemorate not only the people who created the alphabet but also culture, literature and anyone involved in it :)

Friday 20 August 2021

Интервю с мен за БНР

 


Казват, че животът е низ от случайности. Аз срещнах своята, когато бях на двайсет и вече снимах от три години. Не съм я търсила, просто случайността сама ме намери. Просто реших да се регистрирам в сайт за #фотография и да намеря други себеподобни. Едно от първите неща, които публикувах в този сайт, беше молба за съвет и обяснение към един кадър.

Обаче вместо обяснение, там срещнах Идиот (има си име, човекът, но интерес на GDPR-a ще скрием самоличността на този човек под псевдоним). Та, Идиот ми заяви, че съм „тъпа фуста и трябва да бъркам манджи на печката, а понеже нямам нито подходяща техника, нито умения за редактиране на снимки, нито знам кое как се композира, просто да оставя фотографията за големите момчета“. Не беше от най-окуражаващите неща, които искаш да чуеш ако търсиш помощ и съвет, особено ако тъкмо си повярвал, че снимките, които правиш, може би заслужават да видят бял свят извън картата памет на апарата ти.

След тоя случай направих онова, което всяка уважаваща себе си жена прави, когато я нервират - ревнах с глас и прекарах три дни потънала в самосъжаление и станиоли от шоколад. А после реших, че ще докажа на Идиот, че много сериозно е сбъркал адреса.

Останалата част от интервюто, на линка по-долу :)

Monday 9 August 2021

Изложба "Стари български столици и средновековни крепости"

 


По случай годишнината от създаването на Българската държава, Асоциацията на професионалните фотографи съвместно с Българския културен институт – Москва, събраха в колективна изложба кадри на професионални фотографи Йордан Йорданов, Бистра Стоименова, Иван Василев, Лилия Йотова и Димитър Калиновски.

Специални благодарности на Лили за организацията и на Димитър, защото направи самото клипче.

За непрочелите предишния ми пост, тук имам включени цели 19 кадъра и писах текста :)

Единици са държавите в света, които могат да се похвалят с повече от хиляда години история. Още по-малко са тези, които носят едно и също име от основаването си до наши дни.

България е една от тях, което я прави една от най-старите държави в Европа и света.

През 2021 г. се навършват 1340 години от създаването на българската държава.

Добре дошли в страна с красива природа, богата култура и още по-богата история, познала времената на богове и герои, нашествия и войни, победи и загуби, но запазила историята и наследството си. България е страна, където всеки квадратен сантиметър е пропит с история, а всеки исторически обект – напоен с легенди. Историческият разказ се превърнал в предание, а преданието се превърнало в легенда.

Тази изложба има за цел да ви покаже историята отвъд легендата. Приятно гледане!

Friday 6 August 2021

19 мои кадъра в изложбата СТАРИ БЪЛГАРСКИ СТОЛИЦИ И СРЕДНОВЕКОВНИ КРЕПОСТИ

 


Още една изложба с мои кадри в нея ще може да бъде видяна тези дни. При това напълно безплатно, защото е онлайн. Поне за нас, българите :)

Този път фокусът е нещо, което ми е слабост - културните обекти. Който ме познава в реалния живот, е наясно, че дрънкам като латерна за исторически факти и събития. В тази изложба, заедно с колегите Йордан Йорданов, Иван Василев, Лилия Йотова и Димитър Калиновски от Асоциацията на професионалните фотографи, сме събрали красиви кадри на известни и красиви български крепости, както и снимки на всички стари български столици или онова, което е останало от тях. Кадрите бяха събрани в клипче, заедно с малко текст към всяко едно място.

Това клипче ще бъде част от електронната изложба, създадена с партньорството на Българския културен институт – Москва, със заглавие СТАРИ БЪЛГАРСКИ СТОЛИЦИ И СРЕДНОВЕКОВНИ КРЕПОСТИ, която е посветена на годишнината от създаването на българската държава. Годишнината е свързана с датата 09 август 681 г., когато по време на VI Вселенски събор в Константинопол, за първи път е споменато името на държавата България. Ако сте гледали филма "Хан Аспарух", мисля че една от първите сцени в първата част показва точно това. Дори са цитирали дословно историческите извори (о, чудо!) :)

В тази изложба успях да се проявя, защото имам включени не един и два кадъра, а цели 19. С кадъра от статията долу, стават 20.

Текстът във видеото, както и в статията долу също е мой, така че и като културолог-писател ме има :) Клипчето ще бъде публикувано в YouTube в понеделник, 09 август и тогава ще споделя както руската, така и българската версия. Руският превод е направен с помощта на хората от БКИ. Същото клипче ще бъде прожектирано в културния ни институт в Москва като част съвместната програма на БКИ и Националното туристическо представителство "Научете повече за България". Не знам за вас, обаче аз съм горда, че мои кадри (някои заснети като част от Culture Crossroads, а други доста по-стари посещения на въпросните исторически места), ще представят българската история :)

А докато излезе клипчето, прочетете увода към изложбата ни в статията по-долу :)

Весел петък!

Wednesday 4 August 2021

Associate RPS distinction gained

🇧🇬🇧🇬🇧🇬 (🇬🇧🇬🇧🇬🇧⬇️⬇️⬇️)
Днес искам да ви разкажа една история - за това, че когато обичаш да правиш нещо, ще получиш възнаграждение. История за това, че трябва да следваш знаците. 

Всичко започна с едно момиче, което имаше два свободни часа в претъпкания си университетски график, една реклама и едно случайно цъкане. Така, на майтап, попаднах на реклама за обучение във Falmouth University и реши да напише "фотография" в полето за търсене. Кой да знае, че това е най-престижният университет за фотография във Великобритания? Място, където не приемат току-така и хората чакат да имат 20 години стаж в бранша, преди дори да се опитат, ако нямат завършена бакалавърска степен по фотография. 

Обаче мен ме харесаха - заради качеството на кадрите ми - и буквално ме убеждаваха да се запиша, въпреки моите постоянни обяснения, че нямам пари да платя таксата. Нямах бакалавърска степен по фотография и не бях учила фотография изобщо допреди това. Обаче те ме приеха, заради добрите кадри, при това директно за магистратура. Дори се сдобих със стипендия. 

Две години по-късно станах член на Кралското фотографско дружество на Великобритания, най-престижното обединение на фотографи там, с повече от 150 години история. Тогава бях единствената българка там. Все още е така. 

В понеделник, най-накрая получих и сертификата, според който Кралското фотографско дружество ми дава титлата Associate RPS - втората по значимост от общо три. За да я получиш, се минава през изпит, който не е шега работа :) 

В момента съм единственият фотограф в България, който има едновременно титла и сертификация и от Европейската федерация на фотографите, и от Кралското фотографско дружество на Великобритания. И всичко това, само на 29 :) 

А всичко започна с едно седемнайсетгодишно момиче, един компактен апарат и много желание - да докаже, че може и я бива. Желание да разказва истории в кадрите и да показва на останалите други светове. 

Така че, обичате ли да правите нещо, не се отказвайте за нищо на света. Понякога човек просто трябва да следва знаците и те ще го отведат там, където трябва да бъде.


🇬🇧🇬🇧🇬🇧
Today I want to tell you a story – one about how when you love doing something, you are bound to be rewarded for your efforts. A story about how you should follow the signs. 

It all started with a girl who had two idle hours amidst her densely packed university schedule, an ad and a random click. This is how, by chance I came across an ad about education at Falmouth University and decided to write ‘photography’ in the search field. Who would then know that this is in fact the most prestigious university for photography in the whole of UK? A place where they don’t simply accept anyone who applies, but there are people waiting to get 20 years of experience in the field before even trying to apply if they lack the BA in photography.

But they took me – because of the quality of my images – and literally needed to convince me to enrol, because I kept telling them I don’t have the money to pay the tuition fees. I didn’t have a BA in photography and had never studied photography anywhere. But they wanted me in, because of the good quality images, and I enrolled for a MA directly. I even got a scholarship in the process. 

Two years later, I became a member of the Royal Photographic Society of Great Britain, the most prestigious association for photographers in the UK, an institution with over 150 years of history. Then I was the only Bulgarian there. It is still the case. 

On Monday, at last, I received the distinction certificate with which the RPS awards me the title of Associate RPS – the second highest rank out of three. To get this, you undergo a rigorous exam :) 

At the moment, I am the only photographer in Bulgaria who has distinctions by both the European Federation of photographers (FEP) and the Royal Photographic Society of Great Britain. And all that, at just 29. 

And it all started with a 17-year-old girl, a compact camera and the drive to prove she is good. The desire to tell stories through her images and to show new worlds to other people. 

So, if you love doing something, never ever give up! Sometimes you just need to follow the signs and they will lead you where you have to be.

Monday 31 May 2021

European Photographer certification gained!

For English, scroll down 🇬🇧🇬🇧🇬🇧

🇧🇬🇧🇬🇧🇬
Обичам да казвам, че станах фотограф, защото ми казаха, че не ставам и не мога. Че съм "тъпа фуста" и да оставя снимането на големите момчета. Тогава бях на 19 и тъкмо се бях регистрирала в първия си фото сайт и питах за съвети (историята я има в едно от видеата ми за митовете във фотографията). Тогава бях на 19 и първо си поревах малко, а после се амбицирах и реших да докажа на ония "разбирачи", че мога. 

10 години по-късно, смея да твърдя, че съм дипломиран магистър-фотограф (Master of Arts, Falmouth University UK), член на няколко професионални организации (между които и Кралското фотографско дружество на Великобритания), а от четвъртък вечерта (когато излязоха резултатите) - вече съм сертифициран European Photographer към FEP (Европейската федерация на фотографите):
https://www.europeanphotographers.eu/qualification-results/?compo_id=111

Учила съм се по проба-грешка и успях да запиша магистратура фотография заради качеството на кадрите си. Никой не ме е държал за ръчичка да ми дава "позитивна критика" - точно обратното, виждала съм гадната страна на фотографията като занаят, където всеки крие от теб познанията си, все едно са безценно злато и няма друг начин да ги научиш, освен да им "лижеш Д-то" преди да ти спуснат заветната информация. Обаче знаете ли? Щом има желание - има и начин и онова, което успях да постигна за времето, през което се занимавам с фотография (от 2009-та насам) е живото доказателство.

Ако преди 10 години не ми бяха казали, че не ставам, вероятно никога нямаше да започна да се занимавам с фотография и днес нямаше да съм професионален фотограф. Обаче ето на - дори и нещо толкова негативно може да се окаже повратна точка в живота. 

А къде са "разбирачите" сега ли? От дребните ми наблюдения в наследника на оня сайт - на същото ниво. 

Защо ви разказвам тази история ли? Защото няма значение какво ти казват другите, а в какво вярваш ти и колко си мотивиран да го постигнеш! 

Какво смятам да правя оттук нататък ли? Имам още, по-високи цели във фотографията и когато (не "ако", а "когато") ги постигна, ще ви разкажа и историите зад тях. 

Днешният ден е една огромна крачка във фотографската ми кариера. Дай Боже да има още по-големи крачки! 

🇬🇧🇬🇧🇬🇧
I love to say that I have become a photographer because I was told that I am no good and I can’t do it. That I am a ‘stupid wench’ and I should leave photos to the ‘big boys’. I was just 19 then and had just registered to my first photo sharing website and I was asking for advice (you can find the whole story on my YouTube channel in one of my ’12 myths about photography videos’). Then I just cried a bit and after that decided to prove those ‘big boys’ wrong. 

10 years later, I dare say that I am a professional photographer with an MA in photography (Master of Arts, Falmouth University UK), member of a few professional photo associations (among which is the Royal Photographic Society, by the way) and since Thursday evening (which is when the results came in) – I am now a certified European Photographer by FEP (Federation of European Photographers):
https://www.europeanphotographers.eu/qualification-results/?compo_id=111

All I have learned, I have done by trial and error and I managed to land a place in the MA photography programme because of the quality of my work. There was no one to hold my hand and give me ‘positive criticism’ – the very opposite of that. I have seen the nasty side of photography where everyone regards it as a craft which you could potentially steal if they share some insights with you and there is no other way but to kiss @ss in order to get that information. But you know what? When there’s will, there’s a way and what I have achieved throughout the years I’ve been into photography (I started in 2009) is the living proof of that.

If these people hadn’t told me that I am no good 10 years ago, I would have never become so obsessed with photography and would not have become a professional photographer at all. But there we are – even something as negative as that could prove to be a turning point in one’s life. 

Where are the ‘big boys’ now’? Judging by my checks in that website’s successor – at the same level they had been 10 years ago. 

Why I am telling you this story? Because it doesn’t matter what the others tell you. What matters what you believe in and how motivated you are to achieve it!

What I am planning to do next? I have more, higher photography-related goals and when (yes, ‘when’, not ‘if’) I achieve them, I will the backstage stories as well. 

Today is a big step for my photographic career. Hoping to have even bigger goals! 

Bistra Stoimenova Photography
Culture Crossroads

Thursday 26 November 2020

Guardian of the past


The Flooded Church, Zhrebchevo dam, Bulgaria

The Crossroads point: 
This haunting place is much more than a beautiful place and a favourite photo spot. It is a sign of a whole era. During the totalitarian regime in Bulgaria, the government was determined to turn an agrarian society into an industrial one. Hence, factories of all kinds were built across the land (without a thought whether Bulgaria actually has the resources to operate those or if they need to be imported). Infrastructure was improved, cities were built and re-built and last but not least - dozens of dams appeared. 

Before the dams could appear, though, some space needed to be cleared, as the cosy lowlands in-between riverbeds were occupied already - with villages, most of the settlements being hundreds of years old. The most notorious case is of the only known Thracian town, Sevtopolis, being swallowed by another dam and irreparably lost to history. Forever. Many villages were destroyed in the 1950s and 60s with the 'noble' idea to bring water to those who needed it. Sacrifices needed to be made for the common good, right? Inhabitants were given some 'monetary compensation' and or apartments in nearby towns. The end. 

Here is the catch though - there were some things that could have been spared the destruction - churches - for example. The Flooded Church, or the St. Ivan Rilski church, as it was its name, was once a place of worship for three villages - Zapalnya, Zrebchevo (which gave the dam its name) and Dolno Panicharevo. The chucrh itself was erected at the end of the 19th century and in 1962 when the dam was constructed, was already a monument of cultural significance for the locals. It could have been rescued during the construction of the dam. The precious frescoes were lost - the only thing the priest was allowed to take away were the holy books and relics that were kept in the altar (or so the tale goes). In 1962 the water flooded the three villages, and the church remained at the end of the dam, half-flooded in winter by water, and on land during the summer. It is on the edge of the dam, and it was once on a hill above the villages. The old village graveyard, was also flooded and some tombstones can occasionally be seen around. Even the bases of houses could be seen in dry times, further into the dam. 

Today, thankfully, probably due to the great media interest in the place, restoration (or conservation, I'm not quite sure) of the temple is under way. This place, along with a few other flooded churches on the territory of Bulgaria, has become a symbol of the mindless destruction of that time. 

How to get there:
This is not a tourist site per-se and is mostly visited by photographers. There are no signs for it and you can easily miss the right turn. If you are interested to see it and you are travelling in Bulgaria, drop me a line and I'll give you some more information :) 

Sunday 27 September 2020

11 years in the domain

It's been exactly 11 years since I took this picture. When I had no idea what to do with my first camera but had amazing luv with weather. It was how the Culture Crossroads project
started - with this image :) 

Greetings from Eos.
A beautiful sunrise (I rarely take pictures of sunrises, because I really hate getting up early) lights Aegean Sea.
The story behind the shot is available on my blog.
http://bistrastoimenovaphotography.blogspot.bg/2016/09/crete-chasing-minoans-part-two-iraklio.html

Part one here:
http://bistrastoimenovaphotography.blogspot.bg/2016/09/chasing-minoans-part-one-pireaus.html

Saturday 26 September 2020

Sunset in Ouranupoli

A lazy Saturday and a throwback to same time 2 years ago when I had the chance to capture this amazing sunset in Ouranupoli.

This image has been living in the archive for way too long, so high time to bring it out :)

#bistrastoimenova #photography #greeklandscape #greecephotography #greece🇬🇷 #greecetravelgr1_ #greece_is_awesome #travelgreece #travelphotography #harbor #boats #visitgreece #sunset #sea🌊 #sea #seascape #seaside #Mediterranean #summermemories #summer #europe #culturecrossroads #ouranupoli 

Saturday 15 August 2020

Today is a huge religious holiday in Bulgaria


Today is the day of Dormition of the Mother of God

In honor of the holiday, I'm posting a picture of the highest statue of the Holy Mother of God in the world. It's 14 feet tall and the chapel below it-17. It's located in Haskovo, Bulgaria.

Truth be told, this is an old photo but I still love it :) 

About the place:
Getting there is easy. There are signs all over the town because it's one of the main landmarks. If you climb up the bell tower you can enjoy a panoramic view of the town. The chapel is open every day, but in order to enter, you have to be properly dressed.

The story behind the shot:
This shot is an accident. I had some bad luck that day, I ended up on location right at noon when the sun shines directly from above. With that sun, the statue remained in shadow, so I didn't expect miracles. Before I left, I decided to take a shot of the sun and the statue to make a silhouette. 
However, this was far beyond my expectations...

Photoadvice:
To create an image like this, you'll need a closed aperture (the biffer f/ number, the better) and bright sun. The rest is a matter of luck.

Sunday 8 March 2020

Happy international women's day!


 Happy international women's day! 

#womenempowerment #womensday #womensday2020 #womensday2020❤️ #women #flowers #bistrastoimenova #photography #8ofmarch #осмимарт #деннажената2020 #деннажената 

Честит 24-ти май!

🇧🇬🇧🇬🇧🇬 Честит 24-ти май!  Кирилицата е едно от нещата, с които България трябва да се гордее. Винаги натъртвам, че е измисл...